В. Петров: Големите инвеститори губят интерес към региона
Случващото се на пазара на сделките по сливания и поглъщания у нас не е много по-различно от това, което се случва в международен план и особено в региона на Централна и Източна Европа, част от който сме и ние.
Наблюдава се значително понижение на броя на сделките в сегмента, който се предопределя не от големите сделки, запазващи се на стабилни нива, а от по-малките на стойност до 10 млн. евро. На практика, този род сделки се понижават от 30 на 10 през изминалата година, стана ясно от седмата годишна конференция „Сливания и придобивания и дялово инвестиране в България и региона“.
Интересен е фактът, че тенденцията в световен мащаб е доста подобна на тази у нас. Апетитът за инвестиране при големите компании не нараства, като последните са съсредоточени върху запазване на основния си бизнес и предпазването му в условия на криза в Европа.
Има голяма активност, но в крайна сметка малко сделки се реализират, коментираха участниците в панела. Голямата несигурност в световен мащаб води до една несигурност на пазара на сделките по сливания и поглъщания, допълни Даниел Берг, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие за България.
Друга ясна тенденция, която се откроява, е промяната в начина, по който се извършват тези сделки. Страните, които участват в тях, са между три и пет, като почти сигурно е участие на банка или консултант по сливания и поглъщания, коментира Гергана Манатаркова, управляващ партньор в KPMG и модератор на панела.
Все по-често при сделките се наблюдава изключително сложно структуриране с няколко нива на участие в капитала, допълва още Манатаркова. Сложното структуриране на сделките става характерно не само за големите от тях, но е често срещано явление и при значително по-малките.
Консултантите са ангажирани да правят дюдилиджънс на бъдещето, което включва визиране и разработване на стратегията, на конкурентите, на пазара. Това е до голяма степен изместване на фокуса от оценка и наблягане върху рисковете, които се оценяват вече все по-добре от участниците в процеса и консултантите. Почти винаги в сделките се налага текущо преструктуриране и в някои случаи умората в участниците води до това сделки да няма.
Фондовете са изправени пред предизвикателството да обработват огромна информация и данни, трябва да се видят десетки сделки, за да се напипа живата сделка и същевременно се носи товарът и отговорността от взимането на решението.
Тази година е доста трудна за фондовете за дяловото инвестиране, според Валери Петров, партньор в Bankroft.
Броят на сделките намаля значително, дори сравнено с 2009-2010 г. Те бяха по-малко на брой и по-малки като стойност. Това обаче е негативна тенденция не само за нас, а за целия регион, допълва още Петров.
До голяма степен това се предопределя от несигурността в средата. Инвеститорите трябва да са много по-креативни и селективни и да отделят много време за осъществяване на сделки. Има много проекти, но качеството им не отговаря на очакванията. В същото време липсва съществено помощно финансиране от страна на търговските банки.
Като цяло, тенденцията сред финансовите инвеститори се променя. Ако класическият модел преди 4-5 години беше лесно приложим и носеше добра възвръщаемост, сега това не е валидно. Това е така, защото старият модел беше базиран изцяло върху ръста на икономиките в региона, който отсъства или се забави значително. Тоест място има за много по-специализирани фондове и инвеститори, фокусирани в определени индустрии, които оцеляват и се развиват добре – като инфраструктурните и енергийните, където има и външно инвестиране, смята Петров.
Друго, което се очертава като тенденция, е, че големите инвеститори губят интерес, като цяло, към региона и изместват фокуса си към други региони. Има много примери за колеги, които не успяха да съберат средства за нови фондове и загубиха интерес. Особено ясно изразена е тази тенденция през последната година.
Правенето на нови сделки затруднява и това, че в тежката ситуация голяма част от мениджърите са прекалено заети от управляването на съществуващите фондове, по-скоро от запазване на стойността на направените инвестиции, за сметка на правенето на нови. Разбира се, това не може да продължава вечно и сме оптимисти за следващите две години, смята Петров.
Сделките между 10 и 50 млн. евро значително спаднаха. Възможностите на пазара не са изчерпани, но е нужен специализиран подход и по-голяма гъвкавост на съществуващите кредитори. Последните често затрудняват процеса на сливания и поглъщания поради това, че предпочитат да отлагат проблема до тогава, докато вече няма интерес. Бъдещето ще е на специализираните фондове в енергетиката, инфраструктурата и дистрес-фондовете, прогнозира Петров.
Източник: http://profit.bg
(31.10.2012)