България отговаря на критериите за присъединяване към еврото без правните

     България отговаря на всички критерии за конвергенция към Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) изключение на правните, сочи публикуваният днес Доклад за конвергенцията 2012, изготвен от Европейската централна банка и публикуван на официалния ѝ уебсайт.

В доклада се извършва оценка на напредъка на 8 държави-членки на Европейския съюз при изпълнението на задълженията им във връзка с постигането на икономически и паричен съюз - България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция. В него се анализира дали в тези държави е била постигната висока степен на устойчива конвергенция (икономическа конвергенция) и се измерва съответствието със законово установените изисквания, които националните централни банки трябва да изпълнят, за да станат неделима част от Евросистемата (правна конвергенция).

Когато прави оценка на устойчивостта на конвергенцията, докладът взема предвид както новата рамка на Европейския съюз (ЕС) за засилено икономическо управление, така и силата на институционалната среда във всяка държава, включително в областта на статистиката.

По отношение на ценова стабилност през 12-месечния референтен период от април 2011 г. до март 2012 г. референтната стойност за критерия ценова стабилност е 3,1%. Тя се изчислява, като към непретеглената средна аритметична на хармонизираната потребителска инфлация за 12-те месеца в Швеция (1,3%), Ирландия (1,4%) и Словения (2,1%) - трите държави с най-ниска инфлация в еврозоната - се добавят 1,5 процентни пункта.

През референтния период три от разглежданите в доклада държави – България, Чехия и Швеция – отчитат среден 12-месечен темп на инфлация под референтната стойност. В останалите пет държави инфлацията значително надхвърля референтната стойност въпреки относително слабата икономическа среда в повечето от тях.

По отношение на състоянието на държавния бюджет, с изключение на Швеция към датата на настоящия доклад за всички разгледани в него държави членки е прието решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит.

През 2011 г. обаче България, Швеция и в резултат на еднократни мерки Унгария, са отчели коефициент бюджетно салдо/БВП в съответствие с референтната стойност (в резултат на което днес ЕК препоръча процедурата за свръхдефицит на България да бъде спряна - бел. ред.) Останалите държави отчитат дефицит над 3% от БВП, макар той да е намалял в сравнение с предходни години.

През 2012 г. въз основа на известните в момента политики Европейската комисия прогнозира задържане на коефициента дефицит към брутен вътрешен продукт над референтната стойност от 3% само в Литва (3,2%).
С изключение на Унгария всички разглеждани държави са отбелязали през 2011 г. съотношение държавен дълг към БВП под референтната стойност от 60%. Според прогнозите на ЕК картината се очаква да остане без промени през 2012 г.

Що се отнася до обменния курс между държавите, разгледани в Доклада за конвергенцията, валутите на Латвия и Литва участват понастоящем във валутния механизъм II (ERM II). Валутите и на двете държави са участвали повече от две години в този механизъм преди анализа на конвергенцията и през разглеждания период не е извършвана девалвация на централните им обменни курсове.

По отношение на дългосрочни лихвени проценти през 12-месечния референтен период от април 2011 г. до март 2012 г. референтната им стойност е 5,8%. Тя е изчислена като са добавени 2 процентни пункта към средната стойност на дългосрочните лихвени проценти по държавните облигации през 12-месечния период в Швеция (2,2 %) и Словения (5,4 %) – две от трите държави с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.

Третата от тези държави – Ирландия – не е включена в изчислението на референтната стойност, тъй като в момента дългосрочните лихвени проценти по ирландските държавни облигации не са подходяща база за сравнение при оценката на напредъка към икономическа конвергенция предвид на специфичните за страната рискови премии на финансовите пазари.

През референтния период 6 от 8-те разглеждани държави (България, Чехия, Латвия, Литва, Полша и Швеция) отчитат дългосрочни лихвени проценти на или под равнището на референтната стойност от 5,8%. Доходността по държавните облигации надхвърля базата за сравнение само в Унгария и Румъния.

По отношение на правната конвергенция в никоя от разглежданите осем държави правната рамка не е напълно съвместима с всички изисквания за приемането на еврото, определени в Договорите и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ.

Във всички разглеждани държави остават несъответствия по отношение на независимостта на централните банки. Това се отнася по-специално до институционалната, персоналната и финансовата им независимост.
Освен това във всички разглеждани държави освен Литва са налице несъответствия по отношение на забраната за парично финансиране и по отношение на правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.

С изготвянето на доклада ЕЦБ изпълнява задължението си по член 140 от Договора да докладва пред Съвета на ЕС най-малко веднъж на две години или по искане на държава-членка с дерогация „относно напредъка, постигнат от държавите-членки с дерогация в изпълнението на техните задължения във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“.

Понастоящем десет държави-членки на ЕС все още не са пълноправни участници в икономическия и паричен съюз. Две от тези държави членки – Дания и Великобритания – имат специален статут съгласно условията на съответните протоколи към Договора. По тази причина доклади за конвергенцията на тези две държави се изготвят само по тяхно искане.
По статията работиха: Венцислав Дяков, редактор Петър Нейков

Източник: www.investor.bg