БГ ученичка в совалка на НАСА
Да се въртиш като хамстeр на космически симулатор или да управляваш совалка в реални размери, си е незабравимо преживяване, което може много рядко да се случи на едно 15-годишно момиче. Деветокласничката от Добрич, възпитаничка на частната гимназия по предприемачество “Райко Цончев”, посети лагер на НАСА в турския град Измир и изпита невъобразими усещания, докосвайки се до Космоса и до живота на астронавтите.Мира попада в лагера на НАСА благодарение на есе, което написва на английски език и с което кандидатства в конкурс, обявен от Центъра за творческо обучение в началото на миналата учебна година. Темата е свързана с извънземния живот. Благодарение на творбата си добричката ученичка попада в списъка на стипендиантите в България. Това я “изстрелва” за една седмица заедно с директора на гимназията Светла Иванова в Space Camp - лагер на НАСА в Измир, Турция.
В света има четири такива лагера, споделя момичето. То разказва, че в инициативата са включени деца от много държави по света. Когато пристигат, ги разделят на отбори. Мира попада в тим с ученици от Италия, Турция и Полша.Отборите носят имена на планети и звезди„Ние си избрахме Нептун. Беше много интересно, всеки ден научавахме нови неща за Космоса, за астрономията. Качихме се на много симулатори. Единият от тях имитираше ходене на Луната. Лунната стъпка представлява подскачане настрани заради липсата на гравитация. На друг симулатор се въртяхме като хамстери. На двора пък имаше симулатор като лост. Сядаме на двата края, започва въртене, а в същото време си подаваме в движение една топка, която не трябва да падне на земята. Упражнението беше за координация, защото трябва да прецениш колко напред да хвърлиш топката, така че съотборникът ти да я хване. На друг симулатор пък ни въртяха във всички възможни посоки. Няма как да ти стане лошо, защото симулаторът никога не те върти два пъти в една и съща посока,” разказва момичето.Невероятните й преживявания в лагера на НАСА не свършват дотук.
“В края на обучението имахме мисия – да управляваме космическа совалка в реални размери. Паднах се с момче от Турция - той беше пилот, а аз – съкомандир. Поддържахме връзка чрез слушалки и микрофони. Бяхме напътствани от друго момче от Турция. Наистина имаш чувството, че летиш. Трябваше и да приземим совалката. Ефектите бяха такива, че усещаш, че се приземяваш. Нямам думи, за да обясня преживяването. Просточовек трябва да го изпита, за да го усети” с вълнение разказва Мира.
От магазина в станцията на НАСА си е купила космически сладолед. Представлява изсушена целувка с вкус на сладолед. Децата искрено се забавлявали с демонстрацията на първите костюми на астронавтите, които били така устроени, че не позволявали на космонавтите да ходят до тоалетна, докато са облечени в тях.
Тийнейджърката споделя, че не посещава някаква извънкласна форма, научила се е да пише есета в час. С усмивка признава, че на английски език й е по-лесно. Смята, че успехите й се дължат на по няколкото часа на ден, в които е изучавала езика. А за преподавателя си по английски Драго Цукев е категорична - “той е един от най-добрите учители в града”. Основите с писането на есе пък усвоява благодарение на Стилиян Митев, който й е преподавал по български език и литература четири години. Това не е единственият успех на Мира Енева – награда й носи наскоро есе на английски език на тема “Трябва ли тийнейджърите да имат кредитни карти”.
Източник: http://www.monitor.bg
(18.01.2013)